Опитът на Мирена

Здравейте!

Когато за първи път чухме за ЕБХ естествено бяхме скептични - книгите и педиатрите казват, че децата до годинка, годинка и половина нямат никакъв контрол над изхождането. Но все пак решихме - защо да не пробваме, нищо не губим, нали?

Бях удивена, когато новороденият Самуил още на втората седмица сигнализираше, че иска да се облекчи над легенчето.

Това бе ново за мене. Винаги съм смятала, че бебетата са глупави първосигнални същества, които освен да плачат и да ядат друго не могат. А ето 40 дневният ни син показваше отличен контрол над тялото, комуникираше и проявяваше и собствена инициатива.

Започнахме опитите с него още от 7-мия ден. Първоначално казвахме „псссс”, когато го видим че пишка и "аа-ааа", когато ака. Той скоро свърза звука и действието и започна да прави пиш и аки щом го хванем над легена и кажем сигнала. На 14-тия ден той познаваше звука и можеше да пишка и ака в легенчето "по команда".

На 40-тия ден вече си познаваше легенчето и щом го хванехме над него сам свършваше всичко без подкана. Самуил се радваше, че прави нещо самостоятелно с наша помощ. Общуването ставаше първоначално със жестове, после със звуци или комбинация от двете. Понякога дори телепатично.

А като усети удобството на чистото дупе, той вече не искаше да подмокря пелените и започна да дава сигнали, когато му се пишка или ака. Първоначално просто се сърдеше и пуфтеше, а ние интуитивно разбирахме какво иска. После Самуил започна да казва „брррууу”, когато искаше да го подържим над легена. Като порасна, когато имаше нужда, си дърпаше гащите, искаше да го свали… Разбира се, имаше и „гърне” по график – след хранене, след ставане и т.н. Всяко дете си има ритъм.

Преди да излезем на разходка го хващахме над легенчето, казвахме "пишшшш" и след малко чешмичката потичаше . Е, пропуски, разбира се имаше, и пелени ползвахме, но много по-малко от другите бебета - често оставаше цял ден сух, без нито една изцапана пелена.

И така, Самуил беше доволен от хигиената си и сам се стараеше да ни дава сигнали - първончално със звуци, после с движения (опитваше се да си дърпа гащите надолу)

Знаеше, че ще го разберем и ще откликнем на молбата му.

Мисля си, това е нещо, който убягва на мнозина - ЕБХ не е някаква тоалетна тренировка за бебета, това е начин да комуникираме с детето още с раждането. Всяко дете иска да е чисто и ще намери начин да ви го каже.

Но сложим ли веднъж памперс на детето скоро то свиква с това нечистоплътие и ще трябва да минат години докато отново придобие хигиенни навици.

Наистина, в началото не беше лесно, защото Сами пишкаше често, но той сам искаше да се справя и нас тази инициатива ни радваше - едномесечното ни детенце направеше нещо самостоятелно, по свое желание! Той също се радваше, когато го разберем и успеем заедно - това оправдаваше всичките ни допълнителни усилия.

По-нататък, около третия месец нещата се улесниха - той вече нямаше нужда от пелени, и носеше обикновени гащички, защото си казваше сигурно. Можеше да задържи за няколко минути докато спрем колата, намерим гърне, храст или тоалетна. Това бяха първите добри плодове на ЕБХ -  голямо улеснение за нас, особено когато бяхме в парка, във влака или на ресторант – много по лесно (и хигиенично) е да го занесем до близките храсти или до тоалетната …

Спомням си, когато се разхождахме в парка, особено в летните горещини виждах колко по-леко и прохладно се чувства Самуил да играе и тича с обикновени гащички пред връстниците му, опаковани със спарващи пластмасови топки между краката си. Ех, ако да имаха избор бебетата, мислех си аз, всички биха избрали памучните гащи пред памперса …

Когато можеше да сяда стабилно, купихме гърне и той започна да го ползва без да сме го учили - прескочи т.нар. "Тоалетна тренировка за деца" с всичкия й стрес за родителя и детето.

А щом проходи, Самуил сам отиваше до гърнето и сядаше на него или ни го носеше.

Така около годинка той вече беше тоалетно трениран, така да се каже, и то по негова инициатива, без настояване, стрес и тренировки от наша страна.

Ние само му помагахме да поддържа сам хигиената си.

И така, всички бяхме доволни - ние, че спестихме над 1000 лв. от памперси и съхранихме природата на България, а той – че е самостоятелен и с проветриво дупе без памперс.

Със спестените пари направихме най-доброто за здравето му - купихме две машини за покълване на кълнове, които Самуил обожава.
Дайте на детето ви избор, то само ще ви каже кое предпочита.