Опитът на Лина Иванова
(източник: Естествено)

Аз съм от хората, които се стремят да живеят природосъобразно, доколкото е възможно и естествено реших да отглеждам детето си по същия начин. След много четене и мислене, но явно недостатъчно, взех решение да оставя детето само да покаже кога е готово за гърне. Знаех, че това може да означава да слагам памперси до 3-4 годишна възраст, но смятах, че това е най-естественият начин. Вариантът с ранното приучване към гърнето ми се струваше насилствен и почти задължително съпроводен с последващи травми в развитието на детето. Аз самата съм се напикавала нощно време до към 4-5 г., помня го, и не исках по никакъв начин да предразполагам детето си към подобно нещо.

Когато синът ми Георги беше на 4.5 месеца, ни подариха гърне и аз го прибрах с мисълта, че няма скоро да влезе в употреба. Два месеца по-късно попаднах на този сайт www.BezPeleni.info, прочетох колкото можах и преобърнах схващанията си на 180 градуса. Започнах да практикувам ЕБХ още на следващия ден и направо не можех да повярвам – от 8 опита имаше 7 попадения в гърнето. По това време синът ми беше на 6 месеца и половина. Бях закъсняла определено, но не фатално. Сега си мисля, че съм имала късмет и съм улучила подходящ момент да започна, защото не при всички се получава от самото начало. Признавам, че се престаравах и очаквах от детето да не върши нищо в памперса, щом веднъж съм го запознала с гърнето.

Малко по малко нещата си дойдоха по местата, влязох в неговия ритъм и когато той стана на 10 месеца, навън беше достатъчно топло да се седи по земята без памперс, реших, че моментът е дошъл и сложих край на дневните памперси. Носех по 4-5 чифта бельо и панталонки, клечах с него в тревата през 10-15 минути, но бях доволна и убедена, че така е правилно.

Вярно е, че както всяко нещо, така и усвояването на ЕБХ от майката и от детето минава през възходи и спадове – имаше дни без напикани гащички, имаше и такива, в които докато изпера единия чифт, следващият вече беше напикан пак. Имаше моменти, в които Гого се дърпаше и се извиваше в ръцете ми (държах го над гърнето сигурно докато стана на годинка), имаше и „тортички” по килима, но всичко си струваше. Една от първите думи на сина ми беше „мокро”, защото все му се карах, че ще си намокри чорапите като влиза в банята. Много скоро обаче той започна да използва „мокро” като сигнал, че му се пишка. Ставаше все по-лесно от ден на ден.

Искрено се надявах, че когато дойде зимата (тогава Гого щеше да е на 1 г. и 4 месеца), вече ще си казва при всеки случай на нужда и проблеми няма да има. Е, не стана така. Зимата дойде, облякохме космонавта и аз се поддадох на изкушението – върнах памперса. Не вярвам на някой да му се занимава да сваля грейки, чорапогащници, бодита и т.н. през 20 минути и още повече не ми се рискуваше да пропусна момента, защото времето не беше никак подходящо за преобличане навън. Така изкарахме може би месец. Един ден срещнах приятелка, децата ни са с разлика 4 дни, която също практикуваше ЕБХ и студеното време не я спираше. Значи беше възможно. От следващия ден продължихме разходките без памперс. Инциденти в студа не помня да е имало.

Когато Гого стана на година и половина взех да се замислям за сваляне на нощния памперс. Това беше доста трудна задача, поради факта, че нощното кърмене и зъбоникненето бяха в разгара си. Практикувах по следния начин – гърне преди лягане, заспиване към 20-20.30 часа, гърне около 23.30-00.00 часа, после към 04.00 и сутринта към 7.00. В началото го оставях да спи с памперс, но скоро го махнах и започнах да постилам одеяло, сгънато на 4, за да не се мокри дивана. Хубавото беше, че Гого не се будеше, когато го вдигах за гърнето – свършваше си работата в полусънено състояние и продължаваше да си спи. С идването на лятото и пробиването и на последните кътници започнах да пропускам нощното слагане на гърне. В жегите той се потеше толкова много, че нямаше нужда да пишка през нощта.

Следващият повратен момент беше тръгването на ясла. Има много причини едно дете да започне отново да се напикава в такава ситуация – стресът от новата обстановка, желанието да подражава на по-малките деца в яслата, които още са с памперси, или просто да го използва, за да привлече вниманието на мама. През първия месец имаше напикани гащи веднъж седмично през деня, почти всяка нощ също се напикаваше, дори два пъти се наака в гащите. Хубавото е, че като всеки период и този отмина. Пък и той е вече голям – на 2 г. и 4 м.

След няколко месеца ще родя второто си дете и този път смятам да започна още от началото – с памперс основно нощно време, а през другото - да живее пералнята.

На всички, на които им се струва невероятно, сложно, неестествено или насилствено, ще кажа – пробвайте и ще се убедите колко лесно, приятно, естествено, екологично, евтино и добро за вас и за вашето бебе е да започнете да практикувате ЕБХ от днес. Използвайте информацията, която ни залива – четете, общувайте, пробвайте и се похвалете. Аз съм чела основно оттук www.BezPeleni.info, но дори и да напишете само ЕБХ или Elimination communication в Google, ще се учудите колко много информация и материал за четене има.