Здравейте.

Много се радвам, че имам възможността да разкажа нашата история свързана с ЕБХ. Аз съм майка на момче, вече на 1 година и половина.

Научих за ЕБХ съвсем случайно, когато малкия беше на 3 месеца. Просто това съкращение беше споменато от една майка в коментар в найокнска група и я попитах какво означава. Стана ми любопитно, присъединиха се в групата и се започна голямото четене на теория.Аз винаги съм смятала, че когато стана майка детето ми няма да носи памперс дълго, а и аз самата и поколенията преди мен сме отгледани без памперси и нашите майки са се справяли.За съжаление загубих майка си още, когато бях тийнейджърка и за тези неща нямаше как да я попитам и да ми сподели нейният опит с мен. Затова нон-стоп, когато имах време нощем четях по форуми, сайтове и къде ли още не за ЕБХ, за да схвана какво точно се иска от мен и аз самата психически да се подготвя за това. Като майка с първо дете всяка знае, че никак не е лесно, но аз имам късмет да се радвам на спокойно бебе без колики и просто знаех, че момента вече е настъпил.Бебето ми стана на 5 месеца и буквално от днес за утре си казах, че започваме и връщане назад няма да има. Още преди това издирих с голям зор няколко броя слипчета, защото бях решена да не слагам памперси, а останалите от пакета да използвам само в краен случай нощно време или навън, докато свикнем и аз и той е началото.

Беше началото на зимата и постоянно си бяхме вкъщи, което за мен лично беше чудесно,защото можех да го следя постоянно. Знаех за интервалите на изхождане, но за да видя как е точно при моето си дете още с първият ден в продължение на една седмица записва в един тефтер всяко изхождане било то по голяма или малка нужда в колко часа е, дали е след кърмене. До тогава само го кърмех без да предлагам вода, но кърменето беше на поискване, така, че нямахме точен час за хранене. Още в самото начало знаех, че трябва да е на около всеки час за тази възраст и за мое учудване имахме успех от самото начало като мокрите гащи бяха минимални, а аз много щастлива. Просто нацелвах момента и следях да го изхожда над легена след сън, след хранене и на този интервал. Може би най-трудно ми беше да убедя мъжа ми, че това е решение за доброто на нашето дете и, че колкото и да ми е трудно ще се справя, защото го искам. Защото за мен това е правилно и не исках детето ни да бъде като другите деца с памперс до 3 години, че и повече. Няма да крия, че е имало и трудно моменти, защото хем да следиш всичко останало с детето, трябва да си гледа и часовника, за да не изпусна момента. Но успявах. И лека полека той свиква ще с това и не съм имала проблеми. Когато се случеше да има инцидент, просто преобличах и готово. Тъй като спя с бебето от самото начало, за да е по-лесно кърменето ни и да се наспивам и аз, лесно започнах да хващам и кога му се ходи по нужда и нощно време. Затова се реших на 7 месеца да махна и нощните пелени, като си бях купила за тогава 4 броя МП. Но за мен те са си вид памперс, просто за многократна употреба и исках и тях да премахна и а сини стане само по бельо и нощем. И така и стана Сложих протектор под чаршафа и видях, че малкия въпреки многото кърмения нощно време пишка рядко нощем и ако се случи да се разбуди много просто го водя на гърнето*. В началото, както казах, ползвахме леген, който държах в стаята и на 6 месеца, когато вече седеше стабилен купихме гърне. Прикрепя го, докато свикне, но не е имало проблем. Може би това за мен е решени да няма протести, бебето да свикне да ползва гърнето преди да може да става от него. Ден след ден някак и неговите сигнали започнаха да стават по-ясни, акането беше предимно сутрин и още със захранването не сме имали проблем. Захраних по ЗВБ и акитата си бяха като на голям човек, защото не ядеше пюре, а парчета храна. За мен лично и това ми помогна за успеха. Никога не е имал запек или дискомфорт, стремях се храната да бъде разнообразна.

Започнах да купувам още и още бельо, за да си спестя прането, защото в началото перях на момента и сушах на парното, тъй като не намирах малки размери за него.

Памперсите, който исках да доизразхидя свършила и реално след 7мия месец сина ни остана само с бельо без изобщо да използвам памперс, а МП много, много рядко, ако има гости да не ги напишка.

За да ми бъде по-лесно се отказах да му обличам бодита, а обикновенин потници, но блузи, за да сменям само долните дрехи в случай на инцидент. Много се радва, че имаме успех и все чаках някакъв период на отказ от гърнето, но той така и не дойде за щастие, поне за сега. Когато се научи да става сам от гърнето използвах играчки като му го дава да се занимава, но той беше свикнал вече, че като го сложа се изхожда и тогава става, та беше лесно.

За навън просто пълнех чантата с дрешки и бельо, слагах протектор на количката и на стола за колата.

Лятото ходихме на море, той беше на 1 година и не съм използвала памперс, а просто по пътя спирахме колата да го изходя. Бях взела няколко за всеки случай, които останаха от рождения му ден, а тях купих, защото съчетахме  кръщене с рожден ден и нямаше как да контролирам нещата. Дори се чувствах виновна за това, което е странно, но факт.

Той нямаше много инциденти, да не кажа много рядко вече се случваше да пишка по един два пъти в гащите на ден. След годинката взех и писуара, който сложих в банята при гърнето, което отдавна не беше в стаята, а където му е мястото в банята.

Мога да кажа, че това е страхотна покупка и много хубава особено за нощно време, когато детето не трябва да сяда на гърнето. А аз си го изхождам и в гърнето и над мивката, навън буквално навсякъде където ни падне, когато подаде сигнал. Изхождането навън ни най-малко не ме е тревожило. Той от малък знаеше позата, защото преди това се изхождаше над леген и сгънат та поза в коленете дори е най-лесната да го направи. Не съм купувала гърне за в колата. Просто му свалям гащите и дали зад някой храст или директно на улицата, от вратата на колата дори без притеснение си практикувахме ЕБХ. Студа също не ни е тревожи, защото работата става за секунди и няма опасност детето да настине толкова бързо. 

Сега е на година и половина, почти без никакви инциденти. Нощем мнооого рядко може да се напишка, например в месеца веднъж заради неразположение.

Винаги преди сън е на гърнето.

Срещам много похвали, но и неразбиране за това мое решение.

Но знам, че дори да е било на моменти трудно си струва всяко усилие, защото от това зависи здравето на децата ни,опазване на планетата ни от отпадъци, та дори и до спестяване от семейния бюджет за нещо излишно.

Горда съм, че избрах да отглеждам естествено детето си и заедно минаваме през това и се разбираме чудесно, заздравяване още повече връзката майка и дете и доверието, което има той и аз в него е голямо.

В момента той сам ме води до банята, вече сам сяда на гърнето без помощ като само аз му свалям гащите и винаги сигнализира като се пипа за гащите и казва Еееее. Не може още да каже Пиш или ако, макар, че говори много думи. С интерес разглежда акото в гърнето и с радост го сипваме в тоалетната и след това сам иска да я мие с четката и да пуска водата. Щастливи сме, че гърнето е наш приятел. 

На всички, които се чудят дали да започнат мога да им кажа само да бъдат много търпеливи, да не се отказват, да дават цялото си внимание и енергия за това, защото хигиената и навиците са много важна част от възпитанието на децата. От тях зависи и тяхното самочувствие, тяхната интелигентност.

Бъдете здрави!


Мама Ирина Андреева 

* Искам да кажа на всички, че много важна роля за ЕБХ има самото гърне. Неговият вид е много важен за това детето да се чувства комфортно на него. Преди да избера нашето доста се порови по форумите, за да стигна до решението да избера обикновено гърне, което да има облегалка и е леко издадени отпред. Последното беше много важно за мен, защото съм с момче и това пречи на урината да излиза през гърнето. 

Гърнетата със светлини, звуци и всякакви неща отвличат вниманието на детето от работата, която има да свърши, щом седне на него. 
Другото нещо, което ни помогна на нас и смятам че е много важно е това самото гърне да се оставя само на едно място, а не да се разнася из цялата къща. Така детето не може да схване, че има рутинна, която трябва да следва. Когато е само там, където родителя е избрал още със самото тръгване към мястото детето знае, че ще прави пиш или ако. Аз в началото, докато се учехме слагах гърнето в спалнята, но след два месеца вече беше в банята и от там нататък не съм го местила. 
Никога не съм карала детето да седи на сила на гърнето. Щом не искаше, просто го обличам и след малко го подканях пак. Аз лично не съм имала моменти, в които детето да пишка след това до гърнето или нещо подобно. Когато няма натиск, то знае, че там няма нищо страшно и се чувства спокойно. Така лесно свикна да показва ако няма пиш или ако пък имаше то става пак след като се изходи. 

При нас детето имаше довери в началото само на мен и по никакъв начин не искаше да го изхожда бяла му или баба му, която идваше рядко и не я усещаш чак толкова близка. С времето това нещо се промени и вече никой от тях няма проблеми и лесно го водят и те на гърнето или навън.