С любов за бебешкото дупе
(опитът на  Димитриана Христова)

Това е моята дъщеря на 5 месеца. Намира се в любимото си състояние – гола. Забелязали ли сте, че бебетата не се срамуват от голотата си, нито от биологичните си нужди? А знаете ли, че те имат вродено усещане за чистота подобно на нашето? Аз знаех това и реших да се възползвам от Естествената Бебешка Хигиена, без дори да очаквам доколко това би могло да промени целия ми светоглед.

Беше приятна лятна сутрин, която никога няма да забравя. Калина ставаше точно на 40 дни. Бях организирала подобаващо празненство за едно мечтано, чакано и специално бебе. Докато чакахме да дойдат да ни вземат за празненството, седнах да прочета линк, който една приятелка ми изпрати. Спрях се на заглавието „Бебета без памперси”. Бях чела за това по време на бременността си, но сега изведнъж ме осени вдъхновението - скокнах, взех едно легенче и подканих дъщеря си: ”пиш”. Бях много плаха, защото се опасявах от провала, но тя дори не се напъна – просто бебето ми се изпишка точно както аз правя това. В този момент целият свят се промени за мен. Цялото усещане за бебето като за незавършено същество, което създава купища допълнителна работа, изведнъж се пукна като балон и аз ужасно се засрамих, защото държах в ръцете си разумно създание, заслужаващо моето уважение.

Беше трудно да си призная, че не аз трябва да науча дъщеря си как да живее, а тя трябва да го напомни на мен. По пътя, разбира се, срещнах трудности. Първото ми заблуждение беше, че дъщеря ми трябва да сигнализира по някакъв начин за нуждите си. После се замислих - та тя не разбира, че ние с нея сме две различни същества. Разбрах, че няма как да очаквам да ми съобщи за нещо, за което тя знае. Оказа се, че и аз знаех кога има нужда от мен, въпреки цялата логика. А по-късно разбрах, че природните й нужди си имат своя естествен и логичен ритъм. Не замених веднага памперсите*, първо от несигурност, второ, защото бях убедена че при миг невнимание от мен ще изпонамокри целия апартамент. Някак неусетно обаче, памперсите намаляха, а аз разбирах колко глупави са били страховете ми. Надраснах стереотипите, водена от моето бебе. Постепенно осъзнах, че памперсите по-скоро ме затрудняват, отколкото да ме спасят от аварии.

Беше на 3 месеца, когато се престраших и накупих бельо. Започнах да заменям памперса с гащички, в които слагах сгъната пелена, за да предотвратя излишно чистене у дома. Това се оказа повратен момент, защото всичко стана много по-ясно и просто. Намерхме нашия си ритъм и всяко отклонение от него беше вид комуникация. Въпреки, че моята принцеса растеше все по-специална, лъчезарна и самоуверена, понякога тя ме “наказваше”, за да бъде сигурна че нямам намерение да наруша личната и свобода и правя всичко заради нея, а не заради себе си. Така нещата ставаха постепенно и с всеки изминал ден тя все по-ясно показваше, че разбира трудността ми и ми помагаше все по-усърдно.

Разказвам своя опит, защото е много неловко да си различен. Но най-неловко ми беше, когато жени в майчинство ме питаха как комбинирам ЕБХ със студентството си. Така и не разбрах защо им се струва толкова сложно, но ми се е случвало да се уплаша, че няма да се справя и да се наканя да върна памперсите. Само че веднага срещах протест, сякаш наказвам невинен. Трудните моменти не бяха малко, но в повечето случаи произлизаха от недоверието в собствените ми сили. Признавам, че трудно си научавам уроците, но този го разбрах - трябва да вярвам повече на усещането си, на природата и любовта.

 

* - моля за извинение, но използвам жаргонно думата „памперс” вместо пелени за еднократна употеба. Използваните от мен пелени бяха от друга по-евтина марка.