Кадифено дупе с приказна усмивка!

Любляна

За първи път чух за ЕБХ много преди да бъда завладяна от нежните матерински чувства и желанието да имам дете. Една приятелка сподели с мен за този древен естествен метод на изхождане, за който тя беше чела. Разказът и беше мимолетен без подробности, т.к. тя не практикуше метода. Но това не попречи да привлече вниманието ми с пълна сила. Най-вече бях заинтригувана от това какви биха могли да бъдат сигналите подавани от бебчетата.
По това време вече живеех в Словения и почна да ми прави впечатление, че там деца на по 4-5 годинки все още са с памперси. Това ме ужаси! Едно гласче почна да ми повтаря: Твойто дете няма да носи памперс!

В зората на моето забременяване отново се сблъсках с ЕБХ, като прочетох за нея в книгата "По-близо до бебето". Споделих с майка ми и тя ми разказа за жена, която познавала още от преди да ме роди, тя прилагала ЕБХ с децата си. Това вече ме убеди на 100%, че детето ми ще расте без памперс.
Оставаше да си набавя книгата на Ингрид Бауер от приятелката ми, за да се подготвя преди да родя. Получих я някъде около Нова Година, приблизително 7 седмици преди термина...
Но Новата Година реши да ни изненада и да ни направи най-прекрасния възможен подарък. 2-3 дни след като получих книгата родих прекрасното ни бебче.

И така във вълшебното утро на 03.01.2011г. родих дъщеря ми София, недоносена 6 седмици и 2 дни.

Предварителното раждане, престоя ни от 10 дни в родилното и невъзможността да прочета книгата преди да родя попречиха да започнем нашата ЕБХ от първия ден.
Първият ни опит всъщност беше в болницата, но като резултат на начинаещите креативните ни творения можеха да се видят и почувстват навсякъде из стаята. Реших, че ще продължа на спокойствие вкъщи.

Ще ви представя нашата история, като я разделя на две части до 4,5-5 месеца и след това. Това е защото искам да споделя трудностите с които се сблъскахме в първите месеци, най-вече последствие от недоносването и резултите, които постигнахме в последствие. Бих искала да наблегна на трудностите, не за да ви обезкуража, ами напротив за да бъдете още по подготвени и да знаете как да реагирате. Ако ви запозная с предизвикателствата с които съм се сблъскала и пропуските, които съм направила, смятам, че ще си направите правилните изводи как да отреагирате по адекватно, ако се изправите пред подобен на моят проблем.

И така навършилата 14 дни София пристъпи към своята ЕБХ.
До тогава аз вече бях хванала някакви знаци. Невероятното беше, че недоносеното ми бебче подаваше доста ясни сигнали. За "пи-пи" се усмихваше или сумтеше и се гърчеше, а за "а-а" присвиваше уснички и ги издаваше напред, все едно чака целувка. "Пи-пи" и "а-а" са мойте звукови сигнали към нея.
Първите ми опити за изхождане бяха през ноща, просто я слагах настрани, когато мислех, че ще направи нещо и наблюдавах. След първата нощ останалите две седмици оставахме и денем и нощем на 99% сухи. Изхождахме се над една алуминиева кутийка, като Софи определено изчакваше да подам сигнала. Толкова се радвах, че направо летях.

Искам да уточня, т.к. е свързано и с ЕБХ. За всичко предпочитам да следвам сърцето си и да се прислушвам към бебето си. Което горещо препоръчвам и на вас.
Като недоносена София я родих 2035гр., в разгара на една люта зима, за това реших да послушам докторите и себе си и да останаме вкъщи без разходки докато не набере достатъчно килограми. Около 1,5 месеца си бяхме вкъщи, без да излизаме. Смятах, че ми е от полза и за ЕБХ, т.к. постоянно бяхме без памперс, с малки изключения, и под непрестанно наблюдение.
Също така, смятах, че трябва постоянно да е в ръцете ми, т.е. да я нося, поне на първо време, за да понижа стреса от прекъсването на пренаталната ни връзка. За това, дори и нощем София спеше върху мен, сгушена в гърдите ми, а аз придремвах в полуседнало положение. Това продължи докато не навърши 3,5 месеца.

Въпреки това, вкъщи Софи винаги е била облечена, само по едно боди, къси чорапки и хавлиено парче между краката. Мятах й по едно одеялце, ако седим на едно място и не се движим. На приятелите ни обикновенно им беше студено в нас, незнам колко градуса сме поддържали, но на нас ни беше добре по къси ръкави. Нощем винаги спи или по голо дупе или чисто гола.

Първите две седмици се радвахме на невероятен успех. Но през това време Софи започна да получава непонятни напъни. Не бяха колики, но определено имаше проблеми с изхождането. Под проблем имам предвид, дълготрайно, с невероятно напъване и предполагам с болка и в повечето случаи без краен резултат. Все пак акаше по 5-6, а дори и повече пъти на денонощие, но подаваше сигнал и се напъваше поне 20 пъти на денонощие.
Това в един момент, благодарение на съпруга ми, ме накара да осъзная, че я държа 15-20мин, но нищо не става. Тя ясно подаваше сигнал и определено си се напъваше, но нищо не излизаше. Може би понякога само "пи-пи". Търсих в интернет, какво може да бъде това, след като не е колики, защото не плачеше, а и продължаваше постоянно. Не бе само в определени часове и с неистов плач, като коликите. Намерих само запитвания, но не и отговори....
След като осъзнах, че Софи подава така да се каже "лъжливи сигнали" и сме изправени пред проблем, реших, че няма да я издържам в определената поза, ами ще слагам хавлиено парче между крачетата и когато направи "пи-пи" или "а-а" ще подавам сигнала. Така прецених, че ще е по-щадящо за нея. Смятам, че проблемът възникна поради недоносването. То със сигурност влияе с това, че чревцата трябва не преработват млякото от много по рано .... и им е по-трудно. Докато ни се развиха чревцата напълно, станахме на 4,5 - 5 месеца, а за нашето недоносване си е всъщност реалното 3-3,5 месеца, което си е напълно нормално време за отшумяване на стомашните промблеми. За това, решението ми да я изхождам с хавлиено парче се основаше на това, че се притеснявах да не я изтормозя със прекалено често предлагане, при всеки "лъжлив" или не лъжлив сигнал. Предпочитах да го караме спокойно и полекичка, когато отшумят стомашните проблеми ще започна да предлагам.

За да й помагам за "а-а"-то й правех акупунктурни масажчета, когато ми подаваше сигнали, това страшно помагаше в повечето случай. И всъщност хващахме почти всяко "а-а", но за целта позата ни беше, като Софи лежеше на краката ми с лице към мен и подложено хавлиено парче. "Пи-пи"-то определено отиваше в хавлийката и съответно върху мен. Независимо от всичко, аз постоянно я наблюдавах. Софи не слизаше от ръцете ми. Исках да хвана някаква зависимост. Дали ще е ритъм, интуиция или сигнал. Но сигналите й за "пи-пи" определено избледняваха и предполагам се променяха с времето и с развитието й, като при всяко дете. Това което забелязвах определено не можех да го сложа в някаква рамка. Софи можеше да си лежи съвсем спокойно около 10-15мин дори до 30 мин и без да помръдне без да си отвори даже очичките да се изпишка. Но също така и много пъти когато ядеше пускаше гърдата и пак засуквше. Тогава аз не знаех, че това може да е сигнал, но тя със сигурност не се изпишкваше или изакваше всеки път след това. Обяснявам си го, защото тя продължаваше да получава лъжливи сигнали от стомахчето си и най-вероятно ги предаваше и на мен. Но аз вече, не можех да ги разгранича, т.к. ту имахме резултат, ту нямахме. Все пак основния сигнал за "а-а" с леки вариации Софи запази доста дълго време, даже когато навърши 2 месеца до към 4,5 месеца издаваше същия звук "а-а" когато имаше напъни, но това отново не означаваше, че ще доведе до краен резултат. В последствие престана да издава звука.

Поради това, тонове от хавлиени парчета за пране затрупваха банята ни, т.к. Софи пикаше поне по 35 пъти на денонощие (броила съм ги), а и акаше много в началото. Което означаваше, че пусках пералнята презден, ако не и всеки ден. Като резултат не я издържах както е по дебелите книги за ЕБХ. Но все пак детето ми беше нон-стоп без памперс, знаеше звуковите сигнали, които й подавах, определено осъзнаваше и опознаваше нуждите си, независимо от проблемното стомахче. От време на време пробвах, позата за изхождане, понякога се получаваше, което много ме радваше. Защото по онова време, се притеснявах да не забрави, но помнеше! Много често се изхождаше докато я кърмех, пробвах да слагам съдче под нея. Но дали защото ми се виждаше толкова малка или просто защото не излизахме и не се бях сетила, но все избирах някакви малки, пластмасови съдчета, които постоянно се огъваха под неспиращата да рита Софи. Поради което на онзи етап това ми се струваше страшно неудобно.
Да , определено ми писваше да бъда постоянно мокра и имаше моменти в които си давах почивка и слагах памперс за няколко часа през деня. И понякога, когато на таткото му беше изморено след работа, а искаше да я погушка, слагахме за час-два. На онзи етап се прислушвах към Софи и себе си и смятам решението ми да я изхождам върху хавлийки за правилно. Все пак в последствие осъзнах, че винаги има няколко решения на проблема и бих могла да подходя и по малко по-различен начин. И също така мисля, че подхода ми се отрази и на по нататачната ни ЕБХ. Т.к. независимо, че мокрите пърчета се сменяха моментално, смятам, че поради допирът на мократа хавлийка, Софи придоби навик към мокрото и доста дълъг период от време, като се изпишка, спокойно можеше да продължи да си играе мокра, без да й прави впечатление. От скоро започвам да забелязвам леко, раздвижване по въпроса. Ако се е изпишкала в гащичките, почва да мрънка, когато и стане студено от мокрото.

През ноща Софи спря да ака много бързо, не помня на колко беше. Но беше на около 1,5-2 месеца, когато вече пикаше само веднъж нощем. Това продължи до към 4,5 месеца, когато почнаха да ни тормозят зъбките и многократното събуждане и пишкане нощем се възобнови с пълна пара.

Обикновенно се информирах от английски форуми, но някак си явно не намирах достатъчно информация. Защото, ако бях намерила темите във форума на БГ-мама и бях прочела повече, от практична гледна точка, от самото начало, както казах и по-горе, щях да подходя малко по-различно. Щях да си купя хубава пластмасова купа, каквато имам сега, и да я слагам под Софи, която и без това бе нон-стоп в ръцете ми, щях да правя повече опити с позата за изхождане, т.к. сега осъзнавам, че Софи е подавала сигнали и независимо, че някои бяха лъжливи, купичката можеше да си е под дупето. Това щеше да спести доста пране, а и нямаше да е такъв тормоз за нея, т.к. процедурата щеше да си остане същата само хавлийката щеше да бъде заменена с купичка. И също така щеше да намали допира с мокрото. Но явно, като мама с първо дете, не само ЕБХ ми беше на дневен ред, шашках се и за други работи и определено нямах много време за интернет. За това искам да споделя опита си с вас, за да ви разкажа за проблема и да ви дам по-добри решения, до които съм стигнала в последствие. А вие имайки мойте решения можете да се сетите и за още по-добри!

Когато започнахме да излизаме, слагах памперс. Първоначално, не посмях да рискувам, толкова мъничко и все още не достатъчно закрепнало бебенце да изхождам на студа. А и с тези "лъжливи сигнали" и начина по който бях приела да я изхождам, не ми се виждаше удачно да е без памперс. Но погледнато през призмата на сегашните ми знания, Софи също така е подавала доста отчетливи сигнали бидейки в това странно и непривично за нея нещо. На които аз в повечето случаи не обръщах внимание. Когато все пак ми се стореше, че и се пишка й подавах сигнал и тя си свършваше работата и се успокояваше. Когато ми се струваше, че и се ака, като сме навън, се опитвах да и помагам с масажчетата, но не винаги имахме резултат. Най-вече бях приела, че когато е в памперс почивам от подмокрянето и не се бях сетила, че мога да я събличам и да й предлагам.
Времето се затопляше и единственият период, в който Софи носеше памперс ставаше все по продължителен. Излизахме към 11-12.00 на обяд и се прибирахме към 17-18.00. Аз все още не смеех да я изхождам на вън. Правех опити, но явно все нацелвах "лъжливия сигнал".

Когато Софи беше на 3 месеца направихме 2 дълги пътувания с кола. До България и обратно по 10 часа в двете посоки. Като по време на пътуването Софи беше с памперс. В България си процедирахме по старому. Не забелязах абсолютно никаква промяна в поведението й спрямо ЕБХ.
Няколко дни след като се прибрахме от България, се преселихме да живеем в Белгия. Което беше второто ни пътуване, около 16 часа и тогава бяхме с памперс, както и в следващите 5-6 дни. Защото пералнята ми не беше инсталирана и нямаше как да пера толкова много. В последствие продължих по стария начин, можеби още около месец. С изключение на това, че вместо хавлиени парчета и връзвах тензухени сгънати на триъгълник. Бях си купила тензух в България. Също не бих казала, че имаше някаква промяна в ЕБХ, поради факта от преместването. Може би 3-4 месеца е все още много малка възраст, за да осъзнават такива неща, до такава степен, че да им повлияе на поведението при ЕБХ.

И така, плувайки из между леките вълнения на нашето ЕБХ, на мен почна да ми прищраква, че проблемите с напъването, не само отшумяват, но май напълно са отшумели. А аз всъщност се страхувам или по-скоро притеснявам да почна с изхождането в определената поза.... и то най-вече, защото тя си беше променила сигнализирането, а аз вообще не забелязвах такова и това ме караше да си мисля, че ще прекалявам с предлагането! Все пак реших, че няма смисъл да се оправдавам, а трябва да запретна ръкави и да разчитам на другите спомагателни средства, като ритъм, интуиция. Защото, ако чакам сигнализиране, ще продължа още дълго с ежедневното къпане в "пи-пи"-тата на дъщеря си.

Тогава, вече около 5 месечната Софи я озари щастието, мама да се реши и да започне да предлага, като се полага основно на ритъма. От тук започва втората част на нашата история. Т.к. проблемите с които се сблъсквахме от тук на натък, са абсолютно същите, като на другите майки, предизвикани най-вече от развитието и разтежа на бебоците.

Успеваемостта в началото ни беше 80-90%. Всичко отиваше в кутийката (все още не ме беше осенила прекрасната мисъл да купя пластмасови купички). Просто беше върхът. През ноща имахме пълен успех, както и до сега. Разходките продължаваха с памперс.

Как точно я изхождах, през деня над една пластмасова кутийка, не сме имали определено място, можеше и над мивката, ако там ни свареше ситуацията. През ноща, подобна пластмасова кутийка стоеше до леглото ни, и когато и се пишкаше я слагах под нея, така както си бяхме в леглото. Никъде не сме мърдали. После "пи-пи"-то го изсипвах в друг съд, за да не го разлеем при следващото пишкане. А другият съд е с капак за да не дишаме изпаренията. Определено за мен е убийствено да ставам и да чистя всяко "пи-пи". Чистя го на сутринта. Е разбира се, случва се да освежим брачното ложе с аромата на нашето "пи-пи", но много рядко. А и аз съм подговена със непромокаеми подложки, които сменям и също така с хавлийки, ако е протекло.

Първоначално през ноща Софи пишкаше веднага след като я сложа над кутийката, но след няколко дни ясно показа, че иска гърда за целта. От тогава нощем пишкаме и заспиваме пиейки вкусно, топло млечице :D През деня обикновенно предпочита да пишка без гърда, но се случва и като си хапва, да й се пишка.

След няколко седмици забелязах, че все пак ме гони амбицията и притеснението ми, че ще почна да предлагам твърде много, вместо да се доверя на Софи, се е реализирало. А дъщеря ми вече отказва доста категорично, с изпъване, дърпане и мрънкане да я изхождам. Като имате предвид, че повече никога не съм я държала по-дълго от 1-2мин и то, ако не се опъва.
Това беше между 6-8 месец, тогава също минахме през периода на великото пишкане, когато се обърне по корем, на категоричното отказване да бъде изпишкана, защото мама бе твърде амбицирана или защото искахме да правим, вече всичко сами. Тогава не ги знаех тези подробности и се бях притеснила, че съвсем съм оплела конците.
Започнах да търся повече информация и попаднах на темите в БГ мама, където определено се успокоих, че не само ние минаваме през такива перипети, а и другите малчугани са същите.
Страшно много ми помагаха историите на другите мамчета, пълни с идеи и практически съвети. Престанах да се амбицирам и почнах да бърша локвички с още по-голяма усмивка.

В този период махнах и памперса за разходки. Оказа се, че тъй като живеем в къща и сме постоянно навън, нямахме, така да се каже ритуал за излизне. И явно Софи се чувстваше и там, като вкъщи, т.к. поведението и беше абсолютно еднакво. Нямаше разлика, сигнали не се подаваха и си пишкахме, когато на нас ни е кеф :)
Това ми създаваше малко неудобство по онова време, т.к. нямах достатъчно долнища за да мога да я преобличам. А тук в Белгия изкарахме достатъчно хладно лято. Но това не ни попречи в 80-90% от времето да излизаме по голо дупе, въпреки облачното и ветровито време. Не се разболяхме нито веднъж. За което съм страшно благодарна! Но смятам, че така я калявам доста добре. И все пак, я наблюдавам нея. Ако ми се вижда, че й е студено я обличам.

Когато Софи бе между 7-8 месец, се прибрахме за три седмици, в Словения и за малко в Хърватска. Ето тогава видях какво значи примерно дете, подаващо сигнали и чакащо да го изходят. Успеха ни в този период бе 99%, без да смятам, когато се е заиграла. Дали защото беше адски топло и пишкаше по-малко плюс смяната на обстановката я накара да е по-концентрирана в общуването с мен, но опрделено имахме невороятен успех.
В Словения ползвахме количка (иначе се носиме), нито един път не напишка количката. В колата изчакваше да спрем за да я изходя. Понякога даваше сигнал, като пускаше няколко капки, след което я изпишквах. Иначе в самия ритъм на изхождане не забелязах никаква разлика, заради промяната. Освен по-рядкото пишкане, заради жегите и, че от заминаването ни първите 3 дни не ака.
На отиване летяхме със самолет, там бяхме с памперс. Но на връщане, пътувахме с колата. Направихме нощен преход, с продължителност около 12-13 часа. През това време спирахме всеки път за да изходим нашата Пипинка (така я наричаме Софи понякога). Само един път нямаше как да спрем и я изходих на една тензухена пеленка между краката ми с постлан найлонов плик отдолу (това имах под ръка) и един път я изпуснах, но тя си играеше в столчето и си се изпишка без да подаде видим сигнал.
Памперс използвах един единствен за всичките 3 седмици, като го слагах само 2 или 3 пъти в някакви екстремни случай, като когато отидохме на доктор и то само докато я премерят и в един магазин където беше много студено и в рамките на 10мин тя пишка 2 пъти.

На тези привилегии се радвах докато не се прибрахме вкъщи и не се почуства на своя територия. Пишкането как и където си искаме се възвърна с пълна сила.

До след месец, когато се прибрахме в България. Там отново беше най-примерното дете. С връщането ни вкъщи се върнахме към старата схема ....
В България си накупих един куп гащички и панталонки, за да имам да сменям. Поради настъпващото есенно време. Определено ползвам една малка част от всичкото, което накупих. Защото лека полека напредваме в ЕБХ и определено имаме все по малко за пране. Но за това пък съм напълно екипирана за втората Пипинка.

Сега Софи почти на 11 месеца кумуникира на периоди. Може да имаме доста сухи дни, но и доста мокри. В момента всеки ден се учи на нови неща и няма време да сигнализира. Наскро се научи да слиза сама от леглото и, когато иска да пишка обезателно слиза за да го направи. Но неизменни ни останаха изпишкванията след сън. Ритъм определено няма може да пишка 15мин ... 45мин до 2часа след като е хапвала и опрделено не зависи дали й е топло или хладно. За това сме на инстинкт, в много от случаите работи. Извънредни ситуации в момента за нея са като отиваме с колата на пазар или по-друга работа. Тогава си казва, но ако не и харесат местата където искам да я изпишкам стиска до последно и накрая може и да се напишка.

Това е моят опит с ЕБХ. Страшно съм доволна от решението си и за секунда не съм си помисляла за връщане назад, въпреки многото перипети, през които минахме. Смятам опитът ни за успешен, т.к. Софи определено знае за какво става въпрос, когато се чуства по различно предпочта да кумуникира с мен на 100%, но когато е на своя територия се чувства "владика сама себи" :D Гледам на дъщеря си, като на един напълно осъзнат човек и то не само за физческите й нужди. И не спирам да се радвам на озареното й с усмивка личице.
Гледам с вдигната глава напред и очаквам скорошният ни скок в развитието, когато ще почнем да си казваме или да си носим купичката или нещо подобно, което ще роди малката главица на дъщеря ми.
 

Желая спокойно и изпълнено с любов родителство на всички!

Любляна